“прощават й се”. Тук, въпреки че е използвано сегашно време, това не означава, че греховете на жената са били простени едва след помазването на нозете на Христос. Както показва стих 50, греховете ѝ са били простени още преди това заради вярата ѝ в Христос.
“задето много обикна”. Това не е нито причина, нито предпоставка за опрощаване на греховете на жената, както твърдят католиците, а следствие от прошката, която жената е получила преди това. Целият стих би трябвало да се преведе така: “много от греховете на тази жена вече са били простени и това е сигурно, защото само опростената би могла да прояви толкова силна любов към Мен, чрез Когото е получила прошка”. Господ иска да каже на Симон, че резултатите от милосърдното отношение към грешниците (стих 42) вече са налице: на жената е простено и поради това тя вече проявява необичайна любов и преданост към Христос. По този начин Господ прилага на практика горното сравнение за двамата длъжници.
Някои се смущават от факта, че думата “обикна” в гръцкия текст е предадена в аорист – ἡγάπησε, което сякаш показва събитие, което се е случило отдавна, а не току-що – не помазването на нозете, а предварителното обръщане на жената към вярата в Христос. Но аористът в Евангелията обозначава и събития, много близки по време до това, за което се говори. По този начин аористът е използван например в стихове 45-46, сравни с Йоан 3:16.
“комуто малко се прощава, той малко обича”. Мисълта е съвсем ясна: тук се посочва другият случай, в който любовта към Христос не се проявява с такава сила. Но Христос тук няма предвид директно Симон, макар че той би могъл да открие в тези думи поука за себе си. По-скоро трябва да гледаме на тази фраза като на проста обща максима.