След това Христос противопоставя поведението на Симон и грешницата към Него. Фарисеинът, въпреки че поканил Христос в дома си на угощение, не Му дал знак на гостоприемство (измиване на нозете – Бит. 18:4), нито знак на любов (целувка – Бит. 33:4), нито знак на особена почит (помазване на главата с елей – Рут 3:3; Пс. 22:5).
“Влязох у дома ти”. Тук акцентът е върху думата “твоя”. “Ти Ме покани в твоя дом – казва Христос на Симон, – и въпреки това не Ми оказа като на гост никакви специални прояви на почит”. Вероятно Симон се е опасявал, че с тези знаци на почит ще даде основание на останалите фарисеи да мислят, че той вече е повярвал напълно в Христос като Месия и затова отношението му към Христос било някак неопределено. Освен това тези знаци на уважение всъщност не са били задължителни – дори измиването на нозете, което се предлагало само на хора, дошли в къщата направо от пътуване. Срв. с Йоан 13, където е показано, че Сам Господ е започнал да мие нозете на учениците, очевидно още неизмити преди вечерята.