Може би е изглеждало странно, че юдейските старейшини са показали такава съпричастност към един човек, който, римлянин или не, във всеки случай несъмнено е бил езичник и може би само “пришълец”. Старейшините обаче обяснили, че той не само обичал народа им (черта, много необичайна за един езичник, тъй като, общо взето, римляните изпитвали особена неприязън към евреите), но дори им бил построил на свои разноски синагога, която заради своята красота и величие била смятана за главната синагога в Капернаум. Самото им обръщение към Иисус показва, че това събитие се е случило в началото на Неговото служение, когато всички все още са Го гледали със страхопочитание и надежда и все още я нямало смъртоносната вражда, белязала следващите дни. Езическият стотник очевидно е бил човек с добро сърце, защото самата му загриженост за роба в епоха, когато дори според римския закон робите са били считани за равностойни на добитъка, при всички случаи говори за неговата човечност.