“като застана отзад при нозете Му”. Евреите подражавали на обичая на гърците и римляните за седене на трапеза и сътрапезниците сядали в полулегнало положение. Така седял и Христос, със събути крака, протегнати откъм масата към стената.
“плачейки, започна да облива нозете Му със сълзи”. Жената-грешница стояла зад гърба на сътрапезниците и слушали думите на Христос. Неволно размишлявайки за Него и за своето ужасно падение, тя започнала да плаче и сълзите ѝ капели върху босите нозе на Христос, към които се навеждала все по-ниско, опитвайки се да скрие смущението и срама си.
Един фарисеин щял да се отдръпне от ужас при самото докосване, не само при сълзите на такава личност; щял да се умие със седем води заради полученото осквернение и щял да прогони дръзката грешница с проклятие. Но тази жена вътрешно чувствала, че Иисус няма да постъпи така с нея; тя усещала, че най-висшата безгрешност се характеризира с най-дълбоко съчувствие; виждала, че там, където строгата благопристойност на подобен на нея грешник би я отблъснала, съвършената святост на Спасителя би я приела.
“мажеше с миро”. Сега вече имало достатъчно доказателства, че Иисус от Назарет е Месията Христос. Но Той все още не бил помазан, и именно това помазване трябвало да се случи сега. Ако Христос се родил в ясли и главното себеоткриване на Неговото месианско достойнство било направено пред една бедна и грешна самарянка, не е изненадващо, че помазването Му не било извършено от първосвещеника в тържествената атмосфера на храма, а при най-обикновени обстоятелства, способни да предизвикат объркване в непросветената душа (Лука 7:36-50).