Смисълът на второто изречение е следният: ученикът не може да превъзхожда своя учител и само по пътя на достатъчното самоусъвършенстване може да се изравни с него (разбира се, това не изключва възможността, при особена талантливост ученикът да направи много повече от своя учител; Господ има предвид само такива хора, които през цялото време се развиват под влиянието на своя учител и, следователно, нямат специални творчески способности). С това указание Господ дава на учениците Си ясно да разберат, че трябва да се погрижат преди всичко за собственото си развитие, ако искат да развиват другите, защото тези, които са им поверени, ще достигнат само до онази степен на развитие, до която са достигнали учениците на Христос. При евангелист Матей тези думи се срещат в друга връзка и в друго значение (Мат. 10:24).