В източника, използван от евангелист Лука в изложението му на Беседата на планината, към четирите гореспоменати блаженства са добавени четири горести. Очевидно е, че в широкия кръг на Христовите слушатели е имало такива, които заради привързаността си към света са заслужавали строго изобличение, съчетано с предсказание за лишаване от онези светски предимства, на които са се радвали сега. Евангелистът Матей не предава в своето изложение на Проповедта на планината тези предупреждения.
“получавате утехата си”. Вместо да получите утехата си в царството на Месията (срв. Лука 2:25), ако сте били сред бедните (по дух), вие сте намирали пълно удовлетворение в богатството, от което сега също сте лишени. По-правилно е тези думи да се преведат като “утехата ви изчезна” (срв. Иак. 5:2 и сл.).