При описанието на Христовата беседа на планината евангелист Лука, както и Матей, най-напред цитира обещанията, които Христос дава на всички Свои последователи (т.нар. блаженства, от които Лука предава само четири, а Матей – девет).
“като подигна очи”. В Матей този израз съответства на думите: “отвори устата Си” (Мат. 5:2). И двата израза подчертават особената важност на момента.
“към учениците”. Около Христос, разбира се, най-отпред са били дванадесетте, зад тях са стояли Христовите ученици в общия смисъл на думата, т.е. множеството от Негови последователи, а по-нататък – обикновените слушатели, които може би са дошли тук само от любопитство. Според разказа на Лука в Своята беседа Господ е имал предвид първите две категории слушатели.
“бедни духом”. Тъй като е сигурно, че думата “духом” е вмъкната в Евангелието на Лука от Евангелието на Матей (в повечето от древните кодекси на Евангелието на Лука няма тази добавка), някои съвременни тълкуватели смятат, че евангелист Лука има предвид в това блаженство външното състояние на Христовите ученици, а именно, съвременното състояние на християнската църква, която се е състояла предимно от бедни хора (срв. Иаков 2:5; 1 Кор. 1:27 и т.н.). По същия начин и в следващите блаженства, които сякаш са адресирани към християни, търпящи страдание от различни външни бедствия и недостатъци (сякаш това се посочва от допълнението: “сега”), тези тълкуватели виждат отново само външни качества, които Христовите последователи трябва да притежават, за да имат право да получат блаженствата.
Не е възможно обаче да се съгласим с този възглед поради следните съображения.
- Ако контрастът между богати и бедни се разбираше в Лука в смисъл, че бедните гладуват, понеже не могат да се хранят добре, и плачат, понеже живеят зле, а богатите, напротив, са сити, понеже се хранят добре, и се смеят, понеже се чувстват добре, не е ясно защо Господ добавя, че бедните, гладните и плачещите ще бъдат хулени “заради Човешкия Син”. Следователно тук се говори не само за хората, подложени на гнета на бедността и външните бедствия, но и за онези, които понасят тези бедствия в името на Христос с пълно търпение. От друга страна, изобщо не е ясно защо Христос приравнява хората, които са богати и водят спокоен живот, към “лъжепророците”. Очевидно е, че под “богати” тук Той няма предвид онези, които са заможни, а онези, които се отричат от Христос в името на земни облаги.
- Не може да се мисли, че в настоящия случай Христос представя учениците Си като бедни, зле осигурени и страдащи под гнета на външни бедствия: тяхното положение по онова време съвсем не е било лошо и те не са познавали недоимък (вж. Лука 8:1 – 3). Още по-малко основания има да наречем широкия кръг от Христови последователи “просяци”: този кръг включвал и книжниците и заможни хора.
Така че съвсем правилно е да разбираме блаженствата в Евангелието на Лука в смисъл, че Христос има предвид тук такава бедност и страдания, които правят понасящите ги верни наследници на Божието царство. А такава бедност може да бъде само смиреното съзнание, че човек не притежава “висшето” благо, към което човешката душа трябва да се стреми и което не се състои във външно благополучие или временно удовлетворение, а изпълва душата с по-висш, небесен мир и блаженство. Такива бедняци са не само Христовите ученици, които са изоставили професиите си, за да следват непрестанно Христос, но и всички, които не намират утеха в благата на този свят и които търсят Христос, за да чуят Неговото слово и да намерят пълна утеха в общуването с Него. Такива хора могат да се утешат от Неговото обещание, че имат дял в Божието Царство.