При предаването на това събитие евангелист Лука следва Марк.
Христос забранява на изцеления да разказва за случилото се, тъй като докосването до прокажения, което е забранено от закона, може отново да предизвика буря от възмущение от страна на бездушните законници, за които мъртвата буква на закона е по-скъпа от човечността. Вместо това излекуваният трябвало да отиде и да се покаже на свещениците, да занесе определения дар, за да получи официално свидетелство за своето очистване. Но изцеленият човек твърде много се радвал на щастието си, за да го скрие в сърцето си, и не изпълнил заръката за мълчание, а направил изцелението си известно навсякъде. За непослушанието на прокажения евангелист Лука обаче премълчава (ср. Марк 1:45).