“докосна се до него”. Според блаж. Теофилакт Господ го “докосва” не без причина. Но тъй като според Закона онзи, който се докосне до прокажен, се смята за нечист, Той го докосва, желаейки да покаже, че Той няма нужда да спазва такива дребни предписания на Закона, а че Сам е Господ на Закона и че чистите изобщо не се оскверняват от привидно нечистите, но проказата на душата е това, което осквернява. Господ го докосва с тази цел и в същото време, за да покаже, че Неговата свята плът има Божествената сила да очиства и животвори, като истинска плът на Бог Слово.
“искам, очисти се”. На неговата вяра идва безкрайно милостивият отговор: “Искам, очисти се.” Всички чудеса на Христос са едновременно и откровения. Когато обстоятелствата на случая го изискват, Той понякога не отговаря веднага на молбата на страдащия. Но не е имало нито един случай, в който Той да се поколебае дори за миг, когато прокажен извика към Него. Проказата се смятала за признак на грях и Христос искал да ни научи, че сърдечната молитва на грешника за очистване винаги скоро получава отговор. Когато Давид, прототипът на всички истински каещи се, извикал с истинско съкрушение: “Съгреших пред Господа”, пророк Натан веднага му донесъл благодатното благовестие от Бога: “Господ отне греха ти; няма да умреш” (2 Цар. 12:13). Спасителят протяга ръка и докосва прокажения и той веднага се очиства.