“слезе”. (κατῆλθεν). Назарет се издига над Капернаум, разположен край Тивериадското море (вж. Мат. 4:13).
“словото Му беше с власт”. (вж. стих 14).
Тази величествена проповед, изумителна по своята божествена мъдрост, направи дълбоко впечатление на слушателите. Досега те били свикнали да слушат само сухите, бездушни тиради на своите книжници и фарисеи, които с робски буквализъм се ровели в сухите постановления на закона и казуистичните тълкувания на учените законници. Един от тези книжници се хвалел, че на всеки стих от Светото Писание можело да се дадат шест хиляди различни тълкувания и че имало седемдесет различни метода за тълкуване, чието познаване се смятало за признак на дълбока ученост. Но тъй като всички тези тълкувания не били нищо друго освен казуистични увъртания на празната мисъл, упражняваща се в измислянето на най-причудливи догадки и сравнения, които нямали никаква връзка с религиозните и моралните нужди на хората, разбира се, последните съвсем престанали да ги слушат, без да се надяват да получат от тях нещо, което би могло да задоволи жадното им за истина сърце. И така, когато Христос им заговорил на език, който, бидейки напълно чужд на сухата законническа казуистика, с всяка дума на речта Си изгарял сърцата на слушателите, възбуждайки в тях сладостно усещане за разбираема истина, “народът се чудеше на Неговото учение, защото Той поучаваше като човек, който има власт, а не като книжниците и фарисеите” (Мат. 7:28-29).