“Му засвидетелстваха”, т.е. изразяват мисълта, че достигналите до тях слухове за Христос (стихове 14 и сл.) съвсем точно са отразявали Неговата личност.
“благодатните Му думи”, тоест приятните за слушане слова. Народът, слушайки Христос, се чудеше на думите на благодатта; и учудвайки се, Му се подиграваше, като казваше: “Не е ли Този син на дърводелец? В същото време, какво Му пречи да бъде достоен за удивление и поклонение? Не виждате ли какви дела върши Той? Не чувате ли словата, които Той произнася? Въпреки това се присмивате на баща Му? За тях не би могло да се каже по-справедливо: “народе глупав и неразумен, който имаш очи, а не видиш, имаш уши, а не чуваш” (Йер. 5:21) (блаж. Теофилакт Охридски).
“и казваха”. От следващия отговор на Христос на тези думи на назаряните се вижда, че те изразяват недоверие, че Йосифовият син може да изпълни всички обещания, съдържащи се в горния откъс от книгата на Исайя. За тях Иисус е бил обикновен жител на Назарет и в Него назаряните досега не били виждали нито едно от особените качества, които според тях трябвало да притежава Месията.