“книгата на пророк Исаия”. Очевидно четенето на частта от Закона (“параша”) вече е било приключило, когато Христос изразил желание да чете. Затова Му е била дадена книгата на Исаия и Той е прочел от нея, вероятно предвидения по реда раздел (“гафтара”). Евангелистът казва, че Христос, щом отворил книгата, веднага намерил раздела, който искал, с което очевидно иска да изтъкне, че книгата на Исайя не е била отворена случайно на определена страница, а че това е дело на Божествения промисъл. Книгата на Исайя, както и останалите, е представлявала сноп от листове, увити около ролка и завързани с шнур. По онова време се е пишело само от едната страна на листа. Такива свитъци се поставяли в специална кутия, а главите на свитъците били все отгоре и на всеки от тях било изписано името на някоя свещена книга, за да могат лесно да бъдат намерени при нужда.