Тук е посочена годината, когато Христос започва Своето публично служение.
“Иисус, като начеваше служението Си”. А именно Иисус, беше в началото на Своята дейност (ἀρχόμενος) на около тридесет години. Евангелист Лука очевидно смята “помазването” на Христос със Светия Дух при кръщението за начало на Неговото служение. Оттук може да се посочи приблизително годината по общоприетото пресмятане, в която се е състояло това събитие. Както вече приехме (вж. стих 1), петнадесетата година от царуването на Тиберий е 779 г. от основаването на Рим. Но Иисус Христос е кръстен вероятно на следващата година след появата на Йоан Кръстител, която се е състояла през тази 779 г., следователно около 780 г. От това можем да заключим – отново, разбира се, приблизително – и годината на раждането на Христос. Като броим 30 години от 780 г., получаваме 750 г. за раждането на Христос. Същевременно нашето пресмятане на годините от Христовото раждане, чиито основи са положени от монаха Дионисий, сочи, че Христос е роден през 752 г. – две или три години по-късно спрямо установения срок.
“на около тридесет години”. Обикновено на тази възраст, като възраст на пълна зрялост, левитите са започвали да изпълняват службата си (Числ. 4:3, 23).
“беше, както мислеха, син Иосифов, Илиев”. На гръцки: ὤν, ὡς ἐνομίζετο, υἱὸς Ἰωσήφ, τοῦ Ἠλί. При това четене думата “син” (υἱός) е свързана с думата “Йосиф” (Ἰωσήφ). Но допускането на такова съчетание забранява отсъствието на член пред името Йосиф: защото по-нататък връзката на бащата със сина навсякъде се обозначава с член (τοῦ). Не, отсъствието на члена пред думата Йосиф по-скоро прави да изглежда, че евангелистът не включва Йосиф сред предците на Иисус Христос. Затова е по-добре да се приеме четенето на Александрийския кодекс, където думата “Син” (υἱός) е присъединена към причастието ἦν (рус. “беше”). В такъв случай би било необходимо стихът да се предаде на руски език по следния начин: “и беше (по-точно: бидейки) Син, за когото смятаха, че е на Йосиф – (всъщност) на Илия”. Но кой е бил Илия? Според най-вероятното предположение, което е заменило в науката приетото преди това обяснение на Юлий Африкан (срв. Тълкуване върху Евангелието от Матей, гл. 1), това е бил бащата на Пресвета Богородица. Самата тя, според юдейския обичай, не е включена в родословието на Христос, но за евангелиста е било много важно да изтъкне, че Христос е истински потомък на Давид по плът, което той прави, като дава родословието на бащата на Мария и показва, че Мария наистина е произлязла от Давид.