“при първосвещениците Анна и Каиафа”. Всъщност първосвещеник по това време е бил само Каиафа. Вижте коментарите към Матей 26:3. Но неговият тъст, Анна, или по-точно Анан, който преди това е бил първосвещеник и е свален от власт от прокуратора Вителий, продължава да упражнява голямо влияние по силата на своя характер. И тъй като той е по-възрастен от Каиафа по отношение на първосвещеничеството, евангелистът го поставя по-високо от последния. Да се заключи от това споменаване на двамата първосвещеници, че евангелист Лука е искал да покаже, че древната теокрация е изпаднала в упадък, който може да бъде преодолян само от Месията (както казва например проф. Богословский, Общественное служение Господа Иисуса Христа, том 1 стр. 17), е неоснователно, точно както е неоснователно в споменаването на различни светски владетели от Лука да се вижда желанието му да характеризира политическия упадък на еврейския народ.
“биде слово Божие”, т.е. Бог заповядва на Йоан да излезе да служи (срв. Йер. 1:2; Ис. 38:4 и сл.).
“в пустинята” (срв. коментарите към Лука 1:80).