“подир три дни”. Вероятно след напускането на Йерусалим. Първият ден е прекаран на път, вторият – на връщане към Йерусалим, а третият – в търсене на Иисус в града.
“в храма”. По-вероятно е разговорът на “учителите” да се е състоял близо до входа на храма, във външния двор или “двора на езиците” – място, удобно и достъпно за всички, както за мъжете, така и за жените. Тук е имало разкошна галерия, но без пейки: слушателите са седели на пода. На учениците се разрешавало да седят в присъствието на най-важните учители. Ето защо апостол Павел казва, че е бил възпитан в краката на Гамалиил, т.е. седял е на пода, когато той е говорил (Деян. 22:3).
“между учителите”. Любознателността подтикнала малкия Иисус да се приближи колкото се може повече до равина, който говорел, и така той се озовал в средата на кръга от други равини, които седели от двете страни на своя събрат равин и слушали думите му.
“слуша и запитва”. От време на време в разговора се включвали и други равини. Иисус слушал внимателно разговорите им и когато намирал нещо неясно, ги питал за разяснение, както позволявал обичаят.