“Тогава Той рече”, или по-скоро: И Той, от своя страна, след като учениците разкрили пред Него своята неутешимост, им казал.
“о, несмислени”, т.е. неспособни да разбирате (ἀνόητοι се отнася до способността за мислене), “и бавни по сърце”, т.е. неспособни на живи чувства и слаби по воля.
“да вярвате на всичко” – не само на конкретните моменти, върху които са се спирали пророците, но и изобщо на целия ход на домостроителството на спасението, както е описано от пророците. Те, апостолите, нямат толкова широк кръгозор, че да могат да придадат ясен смисъл на всяко събитие от живота на Христос, и по-специално да разберат смисъла на Неговата смърт.