За пътуването на двамата Христови ученици до Емаус в деня на Христовото възкресение и за явяването на възкръсналия Христос пред тях разказва само евангелист Лука. Евангелист Марк прави само намек за това явяване (Марк 16:12-13).
“двама от тях” – не от апостолите, а изобщо от Христовите ученици, които са били в Йерусалим (срв. стих 33), за които има намек в стих 9 с думите: “и на всички други”.
“Емаус”. При Йосиф Флавий има Амаус (Йосиф Флавий. “Юдейската война”, VII, 6, 6) – малко селце на 60 стадия (1,5 географски мили) от Йерусалим на северозапад, т.е. на три часа път (в долината на Юдея е имало и град Емаус, или Никополис, но той е бил на 176 стадия от Йерусалим. От двамата пътници е известно само името на единия – Клеопа (стих 18). В другия спътник са виждали някакъв неизвестен Амаон (Амвросий Медиолански), или Натанаил (Епифаний Кипърски), Петър или Симон Зилот (Ориген, Кирил) и накрая самия Лука (Теофилакт Охридски). Но всичко това са само предположения.
“Пътят за Емаус минаваше през планини и долини, като с отдалечаването си от Йерусалим ставаше все по-пустинен. Самият Емаус се намираше над една котловина, през която течеше река и разпръскваше там зеленина и красота. Лозята и маслодайните дървета, засадени на тераси по планинския склон, и белите и червени цветове на бадемовите дървета, които сега цъфтяха в долините, правеха края на пътуването в приятен контраст с неговото начало” (Geikie. “The Life of Christ”, ch. 4, p. 276).