“И благослови ги”, т.е. родителите. Самото благословение трябва да се разбира като молитвено благопожелание за милости от Бога.
“и рече на Мария, майка Му”. Евангелист Лука не казва, че Симеон “духом” е прозрял необикновеното, безмъжно зачатие на Христос от Мария. По-вероятно е да се предположи, че Симеон се обръща само към Мария като по-заинтересована от съдбата на нейния Син, тъй като майката по-болезнено усеща нещастията, сполетяващи детето ѝ.
“ето”. Ето, виждам, както че казва Симеон.
“лежи”, т.е. това е Неговото предназначение.
“за падане”. Симеон, в съгласие с пророк Исайя (Ис. 8:14; срв. Мат. 21:42, 44), тук има предвид онзи съд (Йоан 3:19 и т.н.), който трябва да бъде извършен над хората в резултат на появата и дейността на Месията. Мнозина, според Божественото решение, трябва да се съблазнят заради Месията и да изпаднат чрез неверие в ожесточение и гибел, но много други ще се изправят чрез вяра в Него към нов и по-добър живот. Всичко това ще се осъществи в Израил, т.е. Симеон засега има предвид само дейността на Самия Христос, която се проявила в проповядване на Евангелието само на народа на Израил (пребиваването и проповедта в Самария, описана в Йоан 4, е изключение).
“предмет на противоречие”. По-точно: “знамение, за което ще има много спорове” (εἰς σημεῖον ἀντιλεγόμενον). Появата на Христос, макар сама по себе си несъмнено да е чудотворно знамение или знак за изпълнението на Божествените обещания, все пак среща силни противодействия от страна на света (срв. Рим. 10:21), които завършват с разпъването на Христос (Евр. 12:3).