От външния Му вид и първото впечатление, което Христос му направил, Пилат обаче разбрал, че Той съвсем не е това, за което Го представят обвинителите Му. На въпроса на Пилат: „Ти ли си Царят на иудеите?“ Христос отговарил с неопределен израз: „ти казваш“. Този израз Пилат очевидно не разбрал като утвърдителен отговор, а по-скоро като отрицателен; той разбрал, че Христос няма претенции към царския престол на Юдея. Ако Пилат бе разбрал, че отговорът на Христос означава съгласие с обвинението, той, разбира се, би трябвало незабавно да започне разследване и съд над Него, но все пак не го прави. Така изразът “ти казваш” е равнозначен на “ти виждаш ли? Сам отсъди: цар ли съм Аз?”.
„Ти ли си Царят на иудеите?“
Някои съвременни коментатори (например Меркс, 1905, с. 479) се стараят да намерят тук доказателство, че Христос въобще не претендирал за месианско достойнство, което Му било приписано много по-късно. Но те не обръщат внимание на това, че Господ в отговора Си на Пилат не иска да признае Себе Си само за цар, а Пилат не Го пита за месианското Му достойнство. Дори питайки за царското достойнство, Пилат разбира „царството“ в чисто политически смисъл, така че Христос тук не отрича Своето Царско достойнство в особения по-висш смисъл, което е било потвърдено още от Ангела при възвестяването за Неговото рождение (Лука 1:32–33).