„понеже Го пратих и при него“. За това място има разночетене. Textus receptus: „аз ви изпратих при него“. При Тишендорф (според повечето древни кодекси): „той (Ирод) Го (Христа) изпрати при нас“ (Пилат, според римския обичай, като представител на императора, говори за себе си в множествено число). Несъмнено по-добро е второто четене, като по-автентично и същевременно по-ясно. Четенето от Textus receptus не може да се приеме още защото Пилат не е изпратил първосвещеници при Ирод. Нашият руски превод се придържа, очевидно, към формулировката, запазена в древните сирийски преводи (Меркс, 1905, стр. 486–487).
„понеже Го пратих и при него“
„нищо достойно за смърт Той не е извършил“ – по-точно: и ето (според моето и на Ирод разследване) у Него (αὐτῷ –дателен падеж за принадлежност при страдателен залог) няма нищо извършено, което би било достойно за смъртно наказание.
„нищо достойно за смърт Той не е извършил