Един човек, на име Симеон (от евр. “послушание”), под особеното действие на Божия Дух дошъл по това време в храма и взимайки Иисус в обятията си, благословил Бог.
“праведен” (вж. коментарите към Лука 1:6).
“благоговеен” (εύλαβής), т.е. имащ в душата си страх Божи и чиста съвест (ср. Евр. 5:7 и сл.).
“утехата Израилева”. В Талмуда Месията често се нарича утеха (“Менахем”). Тук също, очевидно, терминът обозначава Месията.
“Дух Светий беше върху него”. Очевидно евангелистът вижда в лицето на Симеон пророк, защото в пророците пребивавал Светият Дух (2 Пет. 1:21). Този Дух е и внушил на Симеон, че той няма да види смърт, т.е. няма да умре, докато не види Месията Господен, т.е. Божия Помазаник. Според преданието, макар и съобщавано от доста късен църковен историк (XIV век), Никифор Калист Ксантопул (Historia ecclesiastica, lib. I, cap. XII), Симеон, бидейки в числото на 70-е преводачи на Стария Завет, получил това обещание от Светия Дух в онзи момент, когато го обхванало съмнение относно пророчеството на Исайя за раждането на Еммануил от девица. Макар, разбира се, той да не могъл да бъде в числото на 70-е преводачи, извършили превода на Библията от еврейски на гръцки език през 271 г. преди Рождество Христово, и към които го причислява горепосоченият историк, при все това той е могъл да участва в превода на пророческите книги, които според изследванията на учените са били преведени малко преди Рождество Христово.