“Да принесат жертва”. Всички първородни синове на израилтяните, преди да бъдат избрани за служение Богу левитите (Числ.8:14 и сл.), като собственост на Яхве, били определени за служение в скинията и храма. Но за пет сикли те трябвало да бъдат изкупвани и освобождавани от службата в храма. Според закона не било нужно младенецът да бъде донесен в храма, за да присъства на откупването, майката също можело да не присъства лично в храма, когато се принася жертвата за нейното очистване. Но благочестивите жени обикновено сами идвали в храма и в същото време се извършвало откупването на техните младенци, които те също взимали със себе си. Така станало и с Мария и нейния Син. Иисус вероятно бил само представен на свещеника, който извършил над Него две кратки молитви: едната – за закона за откупа, другата – за даруването на първородния син. А за Мария била извършена установената жертва за грях. Освен това, тъй като Мария била бедна жена, тя принесла като жертва за всесъжение една гургулица или млад гълъб (по-заможните жени принасяли агне). Парите за жертвата Пресветата Дева е трябвало да сложи в специален огромен съд (“тръба”), която се намирала близо до издигната трибуна, където жените се молели отделно от мъжете. След това тя застанала редом с другите приели очистване жени, в горната част на петнадесет стъпала, които водели от двора на жените към двора, където се намирал жертвеникът на всесъжението – оттам се виждало какво се извършвало на жертвеника на всесъжението (Едершейм). Така Мария принесла “жертвата на бедните”.