Господ се молил особено и най-вече за Петър, за да не отслабне вярата му; разбира се, Той се молил, защото Петър, със своя горещ и променлив характер, бил застрашен да падне повече от другите апостоли. В същото време Господ възвестява на Петър една утеха: макар че за известно време ще отстъпи от Христос, той ще се върне към Него и дори ще утвърди другите си братя във вярата, т.е. вероятно юдеите, а не апостолите, както тълкуват предимно католическите екзегети, които виждат тук основанието за католическата доктрина за непогрешимостта на папството.