Макар и въображаем, този случай бил възможен, защото законът гласял, че ако съпругът умре бездетен, брат му трябвало да се ожени за вдовицата му, за да възстанови потомството си и да продължи името си, а първородният син от този втори брат се записвал като син на починалия.
Не вярвайки в задгробния живот и възкресението и предполагайки, че Иисус, когото са чували да поучава за възкресението и който имал същите възгледи за него като техните фарисейски опоненти, те предвкусвали удоволствието да Го смутят с тези объркващи въпроси и по този начин да осмеят Него и самото Му учение за възкресението.