“рече за него” – по отношение на него, на Закхей (πρός αὐτόν), обръщайки се едновременно към учениците Си и към гостите, които били в къщата (а не, както е в руския превод “рече му”).
“на тоя дом”, т.е. за цялото семейство на Закхей.
“син на Авраама”, т.е. въпреки професията си, презирана от всички евреи, и Закхей е имал някакво теократично право на спасение чрез Месията. Тук не става дума за неговото морално достойнство, а следващият стих потвърждава мисълта, че Закхей наистина спадал към хората, ненапразно наречени “погинали”.