“Закхее”. Не е известно дали Господ е познавал Закхей преди това. Възможно е да е чул името на митаря от околните, които са познавали Закхей и са го наричали по име, когато са го видели в това странно положение на дървото.
“днес трябва да бъда…”. Господ посочва на Закхей особената важност за него на днешния ден: Христос, по определение свише (срв. ст. 10), трябва да остане при Закхей за през нощта (сравни израза μεῖναι – “да бъде” с Йоан 1:39).