Притчата за митаря и фарисея се среща само у евангелист Лука. Целта на притчата несъмнено е била да намали самомнението на Христовите ученици за тяхното собствено достойнство (“избраните” – стих 7) и да ги научи на смирение. Именно те трябва да се разбират под онези, които са поставяли собствената си праведност твърде високо и са презирали другите. Към фарисеите Христос не би могъл да отправи притча, в която фарисеят директно участва. Нещо повече, фарисеят в притчата не би изглеждал на фарисеите като човек, който заслужава Божието осъждане: неговата молитва трябва да им е изглеждала напълно правилна.