В това време митарят стоял далеч от фарисея (до този момент ставало дума само за фарисея, затова разстоянието е посочено спрямо фарисея). Той не се осмелявал да застане на видно място, където без съмнение смело стоял фарисеят, и се молел на Бога единствено да бъде милостив към него, грешника. В същото време се удрял в гърдите – в знак на скръб (срв. Лука 8:52). Мислел само за себе си, не се сравнявал с никого и не се оправдавал по никакъв начин, макар че, сигурно можел да каже нещо в своя защита.