В последната строфа на своята песен Захария отново се обръща към Бога с благодарност за изпращането на Месията и за благата, които Месията ще донесе със Себе Си.
“велико милосърдие”. Тези думи не бива да се свързват с израза “опрощаване на греховете” (както смятат Зигабен и някои други тълкуватели), нито с думата “спасение”, а с всичко, което е казано, започвайки с думите “и ти ще вървиш пред лицето на Господа” в стих 76. Самият израз означава “милостиво сърце” (σπλάγχνα ἐλέους). Бог има милостиво сърце и това обяснява защо е изпратил Йоан.
“с което” – по-точно “по силата на когото или на каквото” (ἐν οἷς).
“посети ни Изток свише”. Някои тълкуватели разбират под “Изток” (ἀνατολή) Бога, други – Месията (например, епископ Михаил и проф. Богословский, с. 305 – 306). Но изглежда най-добре да приемем, че Захария тук има предвид изобщо месианското спасение. При пророк Исайя Бог казва: “Моето спасение” като светлина “изгрява” (Ис. 51:5). Този и други подобни изрази може би са дошли тук на ум на Захария и той е изобразил идващото спасение (по-правилно е да се чете: “ще посети” – ἐπισκέψεται, отколкото “посети” – ἐπεσκέψατο) като светлина, която изгрява и постепенно се разлива над небето, а оттам (“свише”) се разпръсква по земята.
“просвети”, по-точно “за да просвети онези, които са в тежки духовни и телесни беди” (срв. Мат. 4:16; Ис. 9:2).
“да насочи”. Това е целта на просвещението и следователно крайната цел на месианското спасение (стих 78). Необходимо е хората, които се намират в тъмнина, да намерят пътя, който води към живот в мир като противоположност на духовните и телесните бедствия, в които са се намирали досега. Да се каже (както казва проф. Богословский, с. 307 – 308), че тук Захария има предвид изкупителната жертва на Христос, която дарява истинския мир с Бога, не е достатъчно обосновано, защото Захария, подобно на старозаветните пророци, си представя новия живот в най-общ смисъл.