Като издига рога на спасението или Спасителя – Месия, Бог иска да даде на нас, израилтяните, възможността да Му служим без страх от враговете, които преди това са ни отклонявали от служенето на истинския Бог чрез страх от мъчения, както е било например при сирийския цар Антиох Епифан, осквернил Йерусалимския храм.
“да Му служим”. Сега израилтяните ще служат “в святост и праведност пред Него”, т.е. пред Бога. Следователно това няма да бъде просто външно изпълнение на предписанията на закона (правдата – δικαιοσύνη), а преди всичко истинска святост, посвещаване на целия човек на Бога (ὁσιότης). Захария възприема “служението” като свещеническа служба в храма: на това указва както гръцкият израз λατρεύειν (срв. Евр. 9:1), така и изразът “пред Него” (Му, в бълг. превод, бел. пр.), отнасящ се до думата “да служим”. Това служение – не като служението на старозаветните свещеници, което те са изпълнявали само в рамките на своята смяна – ще продължи през целия живот на човека.
“да Му служим”.