Изглежда, че речта на Захария се отнася за времето, когато сред еврейския народ се заражда особен интерес към личността на Захариевия син (стих 66). В тази реч Захария говори като свещеник – това е първото. След това в много отношения той напомня на старозаветните пророци, които предсказват идването на Месията, особено на Исайя (Ис. 40) и Малахия (Мал. 3 – 4). Освен това Захария повтаря мислите на псалмопевеца (Пс. 131; Пс. 40; Пс. 71; Пс. 105).
“пророкува”. С тази дума се обозначават не само предсказанията, но и вдъхновената реч изобщо (срв. 1 Цар. 10:10; 1 Кор. 12:10). Речта на Захария се разделя за удобство на три части. В първата част Захария възхвалява Бога за изпращането на Месията в света и за спасението на Израил (стихове 68 – 75). Във втората той пророкува за назначението на сина си като Предтеча на Господ (стихове 76 – 77), а накрая, в третата част (стихове 78 – 79), отново се обръща към личността на Месията и описва с величествени думи както Неговото пришествие при хората, така и благата, които Той ще им даде (срв. Богословский, с. 290).