Всички жители на планинската еврейска страна били обхваните от страх заради необикновения характер на събитията, които се случили в семейството на Захария: всички осъзнали, че тук действа висша, божествена сила.
“туриха това на сърце”, т.е. направиха го предмет на постоянните си размишления (1 Цар. 21:12).
“какво ли ще бъде”, т.е. какво, при такива необикновени знаци, можем да очакваме от този младенец?
“И ръката Господня беше с него”. По-точно: “защото (по Тишендорф: καὶ γάρ) ръката Господня беше с него”. С това евангелистът иска да подчертае чудодейните събития, станали при раждането на Йоан, които ясно свидетелстват, че Господ изпраща Своята особена помощ на това дете. Именно това е предизвикало любопитството на онези, които са “чули”.