Захария – вероятно чрез знаци – поискал дъска за писане; такива дъски обикновено са били покрити с лек слой восък, а за писане върху тях са се използвали фино наточени пръчици; и той написал такива думи (в руския превод изразът λέγων, т.е. “такива думи” – бел. прев. 4 Цар. 10:6 – е изпуснат).
“Йоан е (ἐστί – в руския превод е пропуснато) името му”. Захария заявява, че детето вече има име – то му е дадено от самия Бог (ст. 13). Това неочаквано съвпадение на имената, желани от бащата, от една страна, и от майката, от друга, учудва питащите.