“трохите, които падаха от трапезата”. В източните градове било прието всички остатъци от храната да се хвърлят направо на улицата, където изяждат кучетата, които бродят по улиците. В настоящия случай болният Лазар е трябвало да сподели тези остатъци с кучетата. Кучетата, мръсни, нечисти животни от гледна точка на евреите, ближели струпеите му – отнасяли се към нещастния човек, който не можел да ги прогони, като към себеподобен. Тук няма намек за съжаление от тяхна страна.