От верността в употребата на земните богатства Христос преминава към въпроса за изключителното служене на Бога, което е несъвместимо със служенето на Мамона. Вижте Матей 6:24, където това изречение се повтаря.
В притчата за неправедния управител Христос, който в това поучение има предвид преди всичко митарите, учи и всички грешници като цяло как да постигнат спасение и вечно блаженство. В това се състои тайнственият смисъл на притчата. Богатият човек е Бог. Неправедният стопанин е грешник, който дълго време безгрижно пилее Божиите дарове, докато Бог не го извика на отчет чрез някакви застрашителни знамения (болест, нещастие). Ако грешникът все още не е изгубил здравия си разум, той се покайва, точно както домоуправителят прощава на длъжниците на господаря си каквито и дългове да е смятал, че му дължат.
Няма смисъл да се впускаме в подробни алегорични обяснения на тази притча, защото тук ще трябва да се ръководим само от напълно случайни съвпадения и да прибягваме до условности: както всяка друга притча, притчата за неправедния домоуправител съдържа освен основната идея и допълнителни особености, които не се нуждаят от обяснение.