В петата строфа Мария възхвалява Бога за Неговите милости, особено към народа на Израил.
“взе под закрила” – по-точно: застъпи се (ἀντελάβετο). С това Мария посочва посланието към народа на Израил за Месията, който скоро ще се роди от нея. Сега вече израилският народ няма да бъде далеч от Бога – Бог отново е протегнал ръце към него и ще го защити от враговете му.
“спомни си милостта” – по-точно: за да си спомни за милостта (неопределителното наклонение μνησθῆναι тук замества мястото на изречението за цел). Бог сякаш е забравил да изпълни милостите, които сам някога е обещал на патриарсите на еврейския народ и на тяхното потомство. Не само че еврейският народ не е станал най-щастлив, но положението му е било много по-лошо от това на много езически народи. Сега настъпва друго време. Господ ще изпълни всички Свои обещания относно милостите, които еврейският народ ще получи. И тези милости ще продължат “до вечни времена”, т.е. за всички времена.