По-старият син се обидил на баща си, че е приел така недостойния, според неговото мнение, брат. Това не са фарисеите и законниците, които вярвали, че цялата същност на добродетелта е в изпълняването на закона: нима е възможно думите на бащата в 31 стих да се отнесат към тях? Това е просто добрият син, който е благонравен, но не е лишен от гордост заради своята добродетел (стих 29) и изпитва чувство на завист към предпочитанието, оказано от бащата на брат му.