„против небето”. Небето е представено тук като местопребиваването на Божеството и чистите духове – използвано е олицетворение. Висшият небесен свят се представя като оскърбен от греховете на блудния син.
„и пред тебе”. Тъй като ние грешим в собствения смисъл само против Бог (Пс. 50:6), то ако синът тук нарича себе си съгрешил пред лицето на баща си (ἐνώπιόν σου), то в този случай той разбира баща си като представител на Бог. С други думи, този израз е възможно да се разшири така: „и ето, аз като грешник стоя пред тебе”.