„дай ми дела“. Според еврейското наследствено право по-младият син след смъртта на бащата получавал половината от онова, което преминавало в полза на по-стария (Втор. 21:17). Бащата е могъл и да не дава на сина отрано неговата част, но все пак, по свое съображение, намерил за необходимо да изпълни молбата на сина си и отрано разделил имота си между двамата синове, при което останал собственик на дяла, принадлежащ на по-стария син, който по старому останал в разпореждане на бащата (стихове 29–31).