“погледна унизеността на рабинята си” (ἐπέβλεψεν ἐπὶ τὴν ταπείνωσιν τῆς δούλης αὐτοῦ). Мария нарича Себе Си смирена (в руския превод) рабиня Божия, което показва, че Тя е заемала много скромно положение в израилския народ и е била изключително бедна (смирението тук не е добродетелта на смирението, която Мария със сигурност не би изтъквала като причина за Божието благоволение към нея, а по-скоро нейното скромно, бедно положение, срв. Ис. 11:4 в славянския текст, където е преведено като “унизеност”).
“отсега”, т.е. от времето, когато Елисавета за пръв път прослави Пресветата Дева.
“ще облажават” (μακαριοῦσί), т.е. ще прославят, ще възхваляват.
“всички родове”, т.е. всички идващи човешки поколения.