Тези стихове съдържат първата строфа от хвалебствената песен на Богородица. Тук, както и в следващите строфи, Пресветата Дева изразява чувството си на благоговение пред Бога с думите на старозаветните свещени химни и най-вече с думите на песента на Анна, майката на Самуил (1 Цар. 2:1 и сл.).
“И рече Мариам”.Тази забележка показва, че следващата песен е лично изливане на чувствата на Блажената Дева, а не е изречена по специално внушение на Светия Дух.
“Величае” – т.е. издига, прославя.
“Душата” – центърът на вътрешния живот на човека. “Духът” – духовният, висшият ръководител на вътрешния живот на човека. Едното и другото обаче – “душа” (ψυχή) и “дух” (πνεῦμα) – могат да бъдат признати за синоними.