“блажена е, която е повярвала”. Елисавета дори знае, че Мария е повярвала в думите на ангела (стих 38): Светият Дух, така да се каже, е открил пред нея цялата картина на Благовещението. Тя говори за Мария в трето лице, защото си представя Благовещението като събитие, което вече е минало, сякаш вече е влязло в историята – тя разказва…
“понеже”. Изглежда, че е по-добре съюзът “понеже” да се замени със съюз “че” (ὅτι също може да има това значение). Елисавета е трябвало да посочи съдържанието на “вярата” на Мария, да каже в какво е вярвала Мария. Тя прави това, като най-общо обозначава всичко, съобщено на Мария от ангела, с думите: “това, което ѝ беше казано от Господа”.
“ще се сбъдне”. По-точно: ще се осъществи напълно (ἔσται τελείωσις).