Смисълът на тази поговорка е следният: както солта е нужна само дотогава, докато запазва солеността си, така и ученикът остава ученик на Христос дотогава, докато не е загубил основното свойство, което характеризира ученика на Христос, а именно способността за саможертва.
Какво би било възможно да запали в учениците решимостта за саможертва, ако те я загубят? Нищо, точно както няма какво да върне на солта нейната изгубена соленост.
“но ако солта”. По-точно: но дори и солта (ἐὰν δὲ τὸ ἅλας) да загуби силата си, а това – според мисълта на приведеното изречение – не може да се очаква поради самата ѝ природа (вж. тълкуванието към Мат. 5:13; Марк 9:50).