От тези примери самият Христос прави извода: когато човек се присъединява към Христовите ученици, той трябва сериозно да се замисли дали е способен на саможертвата, която Христос изисква от Своите ученици. Ако не намери в себе си достатъчно сили да го направи, ясно е, че той може да бъде ученик на Христос само по име, но не и в действителност.
“що има”. Тук се има предвид не само имущество, пари или семейство, но и всички любими мисли, възгледи, убеждения (срв. Мат. 5:29 – 30). Да се говори за необходимостта да се пожертва всичко лично за делото на служене на Христос сега било по-подходящо от всякога, защото Христос отивал в Йерусалим, за да принесе там върховната жертва за цялото човечество, и Неговите ученици трябвало да усвоят същата готовност за саможертва, с каквато било изпълнено сърцето на техния Господ и Учител (Лука 12:49 – 50).