“ако някой дохожда при Мене”. Мнозина са отивали при Христос, но са били привлечени само от чудесата Му, и въпреки тях не са направили нищо, за да станат истински Христови ученици, а само са Го съпровождали.
“не намрази”. Да мразиш не означава “да обичаш по-малко” (срв. Мат. 6:24), а наистина да таиш чувство на омраза, противоположно на това на любовта. Да мразиш не означава “да обичаш по-малко” (срв. Мат. 6:24), а да таиш чувство на омраза, противоположно на това на любовта. Баща, майка и други се явяват тук се представени като препятствия за общението с Христа (срв. Лк. 12:53), затова, обичайки единия, е необходимо да мразим другите (срв. Лука 16:13). Св. Йоан Златоуст каза, че Господ “заповядва не просто да намразиш, защото това е напълно противозаконно; но ако някой от тях (родителите) иска ти да го обичаш повече отколкото Мене, в такъв случай намрази го заради това. Такава любов погубва и обичащия, и обичания”.
“самия си живот” (τὴν ἑαυτοῦ ψυχήν). Буквално: душата си. “Живот” тук се разбира в смисъл на “съществуване”. Преп. Серафим Саровски казвал за своите аскетични подвизи, с които изнемощявал тялото си: “Измъчвам измъчващия ме”. “С тази заповед Той несъмнено ни заповядва не да убиваме себе си, но да изоставим душевните пожелания, които ни отделят от Бога” (блаж. Теофилакт).
“Мой ученик” (οὐ δύναταί μου μαθητὴς εἶναι). Силата на мисълта тук е върху думата “Мой”, която затова е поставена пред съществителното, което се определя от нея (докато гръцката конструкция изисква обратен словоред).