Обръщайки се сега, след наставленията, дадени на поканените, към самия домакин, Христос го съветва да не кани на обяд приятели, роднини и богати, а бедни и немощни. Само тогава домакинът може да се надява да бъде възнаграден при възкресението на праведните. Но какво е лошото, ще кажат някои, един богат човек да ти се отплати с гостоприемството си за твоето угощение? Това изобщо не е така страшно, нито пък може да ни отнеме правото да получим небесната награда. Но тук отново не се осъзнава, че Христос всъщност говори какви са условията за влизане в славното Божие Царство, която мисъл е изказвал вече няколко пъти. А именно, че преследвайки земната оценка на своите действия, дори и да са добри, хората губят правото да получат небесната награда (срв. Мат. 5:46, 6:2, 16). От тази гледна точка е наистина опасно, когато за всяко добро дело ще намираме награда на земята и ще приемаме тези награди: така да се каже, ще получим своето и няма да можем да разчитаме на друго, по-висше. Не бива обаче да се мисли, че с тези думи Христос изобщо забранявал да се канят на богати хора и приятели; тук очевидно има хипербола.
“когато възкръснат праведните”. Христос учи, че няма да има възкресение само на праведните, а възкресение на всички – и на праведните, и на неправедните (срв. Лука 20:35; Йоан 5:25 и сл.). Ако тук Той говори само за възкресението на праведните, то го прави с оглед на фарисеите, които са смятали, че само праведните ще бъдат удостоени с възкресението.