Възвестявайки съда над целия еврейски народ, Христос представя Бога като стопанин на къща, който чака приятелите си да дойдат на вечеря. Идва часът, когато вратите на къщата трябва да бъдат заключени, и господарят сам прави това. Но веднага щом заключва вратите, еврейският народ (“вие”), който е дошъл твърде късно, започва да иска да бъде допуснат до вечерята и да чука на вратата.
Но тогава стопанинът на дома, т.е. Бог, ще каже на тези закъснели посетители, че не знае откъде идват, т.е. от какво семейство са (срв. Йоан 7:27); във всеки случай те не принадлежат към Неговия дом, а към някакъв друг, неизвестен Нему (срв. Мат. 25:11 – 12). Тогава юдеите ще изтъкнат факта, че са яли и пили пред Него, т.е. че са Негови близки приятели, че Той е учил по улиците на техните градове (речта явно вече преминава в картина на отношенията на Христос с еврейския народ). Но Домакинът отново ще им каже, че те са Му непознати и затова трябва да си отидат като неправедници, т.е. нечестиви, упорити непокаяни хора (срв. Мат. 7:22 – 23). В Матей тези думи означават лъжепророци.