“Кога отиваш”. С помощта на притча Господ още повече подчертава идеята, че е необходимо да се възползваме от знаменията на времето, които се случват сега, а съдържанието на притчата отново е взето от всекидневния живот.
Добре постъпва този, който, без да завежда дело в съда, бърза да се помири със своя противник или заемодател, защото съдът няма да се смили над неплатежоспособен длъжник и ще го предаде на мъчителя (πράκτωρ), чието задължение при гърците е било да събира всички дългове.
Така и Господ чрез тази притча съветва Своите слушатели да извършат колкото се може по-скоро това, което се изисква от тях при сегашното положение на нещата, т.е. да се покаят колкото се може по-скоро за упорството си, с което не са искали да признаят в Христос изпратения от Бога Месия, и по този начин да се избавят от заплашващия ги Божи съд (същото наставление се намира и в Мат. 5:25 – 26, но тук то е по-на място, отколкото там).
Господ обаче оставя на самите хора да приложат тази притча към себе си. Това не е трудно да се направи, защото времето, в което живее този народ, наистина прилича на делови отношения между длъжник и кредитор. Още Йоан Кръстител е проповядвал покаяние и е възвестявал идването на Господа на съд, а след това Самият Христос е свидетелствал за Себе Си пред народа като за Изкупител от греха и е внушавал идеята за строгата отговорност, на която ще бъдат подложени всички непокорни на Неговите увещания. Ако сега хората пренебрегнат всички средства, които им се предлагат, за да се освободят от вината си пред Бога, Бог ще постъпи с тях като с длъжника от притчата.