Господ току – що казал, че Неговите верни служители трябва непрестанно да бодърствуват. Сега Той обосновава това, като посочва какво ще предизвика Неговото явяване сред човечеството: с Неговото идване трябва да настъпи времето на трудна борба, която ще се води между хората при вземането на решение дали да застанат на страната на Христос, или да тръгнат срещу Него.
“Огън дойдох да туря на земята”. Под този “огън” не трябва да се разбира нито Светият Дух (старото църковно тълкуване), нито Божието слово с неговата очистваща сила, нито огънят на гоненията, който изпитва вярващите, нито възпламеняването на Духа, възникнало у някои хора под влияние на Христовото учение, нито раздорите, които по-нататък са представени (ст. 51 и сл.) като всепоглъщаща стихия. Във всички тези тълкувания не се взема предвид в достатъчна степен самата същност на огъня, а против последното тълкуване говори обстоятелството, че раздорите по-нататък са представени не като унищожаващи, а като разделящи хората. Същността на огъня се състои в това, че той унищожава нещата и погубва всичко, което може да бъде унищожено, а онова, което е неизтребимо, не подлежи на неговото на разрушително действие, се очиства от всички излишни примеси. Определяйки по-отблизо значението на огъня, както той е разбиран тук, трябва да видим в него духовната сила, която разрушава сегашното устройство на света, унищожава в него всичко, което е тленно и противобожествено, и чрез това пречиства същността на този свят и го преобразява в нов, способен на вечно съществуване.
“колко бих желал да беше вече пламнал”. По-точно: “и колко много бих искал…” (καὶ τί θέλω).