Господ посочва, че подтикът на искането, изказано от “човека”, е алчността, и ни увещава да се страхуваме от това чувство.
“от користолюбие” (πάσης πλεονεξίας) – от всяка алчност в гръцкия текст, любостяжание.
“защото животът”. Кой живот? Обикновеният физически живот или вечният живот? От 20-и стих става ясно, че тук може да се има предвид само първото – обикновеното съществуване, чиято продължителност не зависи от това колко богатство е успял да натрупа човек за себе си: Бог внезапно слага край на живота на богатия и продължава живота на бедния.